Принцесата е готова, каза тя
и отвърнах глава, за да не видя
как подава на някого сандвича.
Моята принцеса е истинска,
някой ден ще я срещна на улицата
и ще стане най-добрата ми приятелка.
Срещам Тома и чета Буковски,
пътувам за последен път в софийски тролей,
прибирам се и искам
да си събера багажа и мислите;
Стефан е там и говорим
все едно няма да тръгвам за никъде
или поне за никъде толкова далече
иконите в айсикю не са ми достатъчни
трябват ми още и по-силни
хайде сега, няма да ревем, казвам му,
а пред екрана очите ми са течни кристали
и изтичат солени нанякъде...
Вече цял час рева и всъщност знам защо
но не мога да спра
някой трябва да ме прегърне веднага
