Уж имам всичко. Работата ми е високоплатена и удовлетворяваща, а не ме натоварва твърде много. Споделям си живота с човек, който е мил, умен и ме гледа с цялото обожание на света. Живея в приличен апартамент в жесток квартал. Имам приятели, интереси и социален живот. Пътувам. Чета. Гледам. Пия добро вино и ям добра храна. Семейството ми е читаво. Абе, имам си всичко.
А искам още. Искам работата ми да е с повече цвят, да е весело и приятно за всички; да чувствам пълната свобода да си взема компютъра и да отида в Старбъкс за час-два за смяна на обстановката (не че мога и сега, но е винаги с едно наум); да се играе в офиса.
Искам партньорът ми в живота да не е толкова сериозен. Да бъде понякога, дори може би често, седемнайсетгодишен на акъл, да играе по цяла нощ видео игри, докато аз се опитвам да го разсейвам. Да се качваме по никое време на колата и да отпрашваме към някое близко, но екзотично място за ден-два. Да си пращаме мейли с безумни идеи, и после да ги прилагаме на практика.
Искам още по-интересни приятели. Моите са прекрасни, кълна се, но са някак капсулирани - работим едни и същи неща, гледаме едни и същи филми, ходим на едни и същи места… А искам да имам още такива приятели, но те да работят други неща, да не ни съвпадат предпочитанията за кино и да се облъчваме с нови неща постоянно, да си играем и с тях...
Искам да не живея под наем, за да имам свободата да правя каквото поискам. Да си сменя дивана. Да си дупча стените и да закачам неща по тях. Да си направя градина на терасата. Да си преместя спалнята в хола.
И какво излиза? Не ми достигат свобода и креативност, тъй че явно си нямам всичко. Заеби.
