Последна среща с приятели,
събрали сме се от няколко края на света
и не знаем кога отново ще се видим и дали;
тъжно е на всички,
но сме големи вече и приемаме нещата каквито са.
С Богдан отиваме за сладолед,
срещаме негова позната,
която е притеснена, че дъщеря й не ходи по дискотеки,
а чете книги и дори взима от библиотеката...
Заспивам рано сутринта,
мисля, че сънувам,
събуждам се рано сутринта
и знам - всичко ще ми липсва.
