Нефертити от Люлин

Безумният фотограф я бе снимал
от най-кривите ъгли, с най-долното осветление.
Бръчките, с които още не беше свикнала
(защото много отскоро ги имаше),
бяха макро,
и онова петънце на зъба й,
горен трети ляв,
и сивите сенки под тъмно сините й очи;
опита се да я снима дебела,
по-ниска от допустимото,
да я направи някак… нормална…

“Светът не е готов, не и за толкова много…”
мърмореше в тъмната стаичка фотографът,
а ръцете му трепереха от притеснението,
че всичката тая смазваща красота
е излязла от студиото му
и се движи свободно
по улиците
на
София.