Пътуването на сериозните

Ден преди да замина за едно райско място, си мисля колко отдавна не съм пътувала. Ужасно, ужасно отдавна.

Календарът ми спори с мен, не зацепва, че и ден да е минал от последното пътуване, то е все ужасно, ужасно отдавна.

Мисля си и с какво ми се пътува. Кораб или самолет. Не че не обичам да пътувам с кола или влак (без БДЖ обаче, те миришат) – напротив – но от колата или влака можеш лесно да слезеш, да зарежеш пътуването още на следващата гара или паркинг. Самолетите и корабите изискват отдаване: веднъж в морето или във въздуха, няма мърдане. Тръгнал си и ще стигне, няма 5-6. Пътуване за сериозни хора, един вид.