Последния ден на месеца
този март изчезна неусетно между пръстите
вятърът завихря добри новини
и не знам да се смея ли или да плача
Снощи насън отново ме преследваха
две деца, които познавам
този път не бягах от тях
и ми казаха имената си*.
Между дяволититет погледи
и розовите балетни палци
аз се разтварям и все пак успявам да се събудя.
*Стела-София и Панайот. Напълно подходящо като за насън.
No comments:
Post a Comment