Последните няколко дни
минават в мъглата на недостатъчния сън
не знам какво правя или защо го правя
не знам защо наранявам хората,
след като имам угризения след това
изгубвам един човек от погледа си,
но съм в ръцете на друг
и сякаш няма голямо значение...
Опитвам се да редя пъзели,
но макар да виждам картинката,
парчетата все не са достатъчно близо;
някаква интуиция ми подсказва,
че скоро всичко ще е много плавно
и сънят ще си дойде на мястото.
No comments:
Post a Comment