Есме накичена с всичките бижута на майка си
залепила е калкулатора за ухото си
и ми шепне
"Тихо, говоря по телефона!"
а аз не мога да спра да сме смея;
Сетих се как веднъж едно момиченце
извадило от чантата си вафла Морена,
залепило я до ухото си и казало
"Идвам де, идвам, в колата съм вече."
Децата днес са невероятни,
макар по-късно да се чувствам странно,
докато с Дирк си разказваме
как е минал денят ни
и Есме е отново в скута ми
и ядем бонбони...
Някои майки просто никога ги няма
но сега това няма значение,
защото има някой, който винаги е там
дори и когато вечеря в китайския
с един рожденник.
No comments:
Post a Comment