В процеса на сглобяване чупим новата стъклена маса
парче стъкло тънко като хартия отскача
и се плъзва по лицето ми -
някакси искам да ми остане белег,
но нямам шанс;
по-късно Есме пада
и си удря лицето в детското столче;
Софи се депресира от факта,
че всеки си ближе раните
и никой не играе с нея, плаче;
още по-късно Есме пада отново
и този път има кръв по устните, боли я много,
плаче в скута ми и я е страх да ме пусне;
след всичко това, добрият морал е,
че и да падне самолетът ми -
I couldn't care less.
No comments:
Post a Comment