Ако не бях изгубила гласа си,
сега щях да крещя,
за да почувствам гръбнака си,
да съм сигурна, че няма да умра
в близък следващ момент,
да си докажа, че още мога да говоря
и да крещя, защото имам глас...
... но тази вечер нямам.
Стъпка номер едно:
/като в алкъхоликс анонимъс/
готова съм да кажа на света:
нещастна съм.
За всички злоради приятели
/те знаят кои са/ -
ето, падна ви.
На себе си казавам:
ще се оправиш
и ще забравиш
колко ти е липсвала С.
Нямаше как да знам,
ако не бях далече от нощното й сърце
с блестящите блокове
с пияните жени в такситата
с големите случки
в малките часове на нощта...
Нямаше как да знам.
No comments:
Post a Comment