Среща в центъра,
прекрасен млад човек,
дори е донесъл подарък за мен;
отиваме на гости на негов приятел,
художник-хипи на 70,
пушим от тревата,
която гледа на терасата в ателието си,
говорим за изкуство марихуана
полиция политика България...
По-късно вкъщи слушам добре забравена музика,
слушам и сирените навън -
някъде има пожар или катастрофа,
а на мен ми е контрастно и дори плашещо спокойно;
майката на Хан е в болница,
не ми пука особено, аз дори не я познавам,
обади ми се когато можеш - казвам му
и затварям
телефона
и
деня.
