Отиваме на гости на Мел и Фемке,
около нас проливно вали,
а децата пеят песничка за слон
скрити под чадъра-гъба;
минувачите се обръщат след пеещия чадър,
после се смеят,
и аз се смея...
Вечерта поръчваме пица и сме хепи
и се усмихваме
и четем разни неща,
аз на холандски,
те - на измислен език
и въобще не ни пука какво си разказваме -
хубаво ни е заедно.
Днес докато се разхождаме,
Софи ме показва на едно момченце
и казва "Дит ис май Ванина".
