Стръмните стълби отстрани на архива,
Александър Невски, НДК, жълтите павета,
паметника, университета,
докторската градинка, Янко Сакъзов,
Аня Пенчева, Параскева Джукелова,
руската църква, Кремъл, Патрик Суейзи -
всичко това - в един филм,
Дирк е чел книгата, по която е правен,
и докато вечеряме 7 пъти ни казва колко е хубава;
ние с Ивон не сме впечатлени,
но на мен ми е мило за София,
те пък не правят разлика между София и руската столица,
"Коя е тази река?", питат ме, когато гледат водите на Москва,
"Перловска", казвам им,
и наум се хиля злорадо като герой
от "Войната на таралежите".
"Икона" е плосък, тъп и предсказуем филм,
в който София е сива мрачна мръсна тъжна -
точно каквато я оставих,
точно каквато я обичам.
