Един от онези
безкрайни шумни хаотични странни
дни
които обикновено завършват прилично
но не и днес
в егоизма си може би дори без да иска
един човек много ме наранява
накрая ме обвинява в лошотия
а аз искам от него само веднъж да ме пита как съм
и дали съм тъжна и защо -
нали приятелите трябва да се интересуват
едни от други?
в такива дни а и не само в такива
съм достатъчно наивна
за да вярвам че всички са добронамерени
което никога не е било истина
не мрънкам и не се оплаквам
просто съм ужасяващо тъжна
