Времето тези дни явно остарява,
все по-бавно се влачи,
а тялото ми пък усеща часовете дни,
дните - седмици и т.н.
Едно мило момиче иска да задълбае
в културологията,
не й казвам, че е готино,
но и обратното не казвам,
стискам палци и дано това да е,
което иска...
Трябва да остана в Пловдив до сряда,
а искам да си ида вкъщи
за последните няколко дни,
през които е мой дом;
еуфорията ми мина,
сега вече малко ме е страх.
