Преди години
в нощта на този точно ден
някой се опита да вмести
оловен куршум в главата ми.
Буквално.
Тогава още вярвах в добротата на хората.
И сега вярвам.
Много вода е изтекла оттогава,
и много водка,
но никога не се научих да ценя
каквото имам.
Чета поетесата К.Д.
и след нея всяко нещо, облечено в думи,
е непоносимо и трудно смилаемо;
Пол Маккартни и Ванила Скай
и босса новата, която искам да е навсякъде,
и навсякъде да се лее мохито,
и да съм хубава и черна на плажа,
и колко много неща искам...
А знам, че не трябва винаги да сме максималисти,
обаче още толкова малко ще бъда на 20,
не мога да се сдържа!
