Телефонът звъни и аз се изсулвам от съня си,
говоря смислено, доколкото мога, затварям,
а после часове наред водя наум диалози
с този, който иска да се видим, но не точно днес;
ако искам всички приятели да ми се обадят
е нужно само да изляза извън рамките на града,
така предизвиквам Мърфи и той прилага на практика
глупавите си закони;
вечерта – барбекю на нечия вила,
гледаме как едно цвете цъфти по часовник,
на влизане обратно в града
залезът е много красив, въпреки моето главоболие.
