Точно сега трябва да пиша, но не мога -
мислите ми не текат, движат се брауново;
когато преди няколко дни осъзнах,
че не помня как звучи гласа на Коко,
не си спомних от кога не съм го виждала.
Вече четири години.
Тази вечер се блъснах в него на улица
в града, в който живеем и двамата,
а той имаше рожден ден, пием по случая;
красивата Надин от Кева ни дава телефона си,
ще ми се той да й се обади,
а после седим в Toba&Co и спорим
за математика астрономия квантова физика философия
докато светът наоколо продължава своя мейнстрийм;
Коко спори със себе си, защото аз не разбирам от тези неща,
а и за да не се правя на умна...
Когато по средата на нощта се прибирам
и рухвам в леглото си,
разбирам, че моята карма е да бъда щастлива.
No comments:
Post a Comment