Sunday, July 17, 2005

07/ 17/ 2005 - 2

Два часа и четирдесет и шест минути,
толкова трае влаковият трип от Пловдив;
изнервям се от жегата и от миризмите наоколо.

Когато някой в ICQ те пита как си,
може би очаква да му отговориш
със същия въпрос,
аз напоследък не го правя;

През уикенда се срещам с приятелка,
с която не сме се виждали от година и повече,
говорим с часове, не можем да спрем,
не искаме никога вече да спираме,
наум обещавам тържествено да й се обаждам често.

От хилядите обещания, които минават през ума ми,
се старая да изпълнявам минимално допустимото
без да съм максималистка;
и все пак, обещавам.