Събуждам се три часа по-рано
от социално допустимото,
безсънието ме е сграбчило
и превзема империята на ума ми;
но аз съм недоспала
и не мога да противодействам.
Лакирам си ноктите в отровно лилаво
и чета журналите на непознати хора,
времето до излизането ми за университета
се точи като меда към билковия ми чай,
бавно и лепкаво,
чаят ме отвращава и пия силно кафе;
искам само да си измия косата,
все едно лошите мисли ще попаднат
в канала на някоя фаянсовата страна.
