Обикаляме по магазини с Неда
и купуваме най-подходящата блуза
за интервюто й за работа;
интервюто по-късно минава добре,
имам добро предчувствие.
Вечерта вечерям със Стефан
във веджи-ресторанта на Патриарха,
после дълго се разхождаме,
ядем сладолед в подлеза на НДК,
слушаме грозното боботене на биер-феста горе,
сядаме във вътрешния двор зад Президентството
и си говорим тихо на фона на тишината
в центъра на града.
След това започват фойерверките,
които са огромни извънземни гъби-глухарчета
и идват да ни вземат
и да ни заведат някъде, където принадлежим;
на мен ми е малко студено и малко ме е страх
/шумни са тия фойерверки!/,
доближавам се до него, и него може би го е страх или поне се стряска,
и подскачам и се радвам като малко дете -
явно това е тръпката, която всяка година на 4ти юли
радва иначе повърхностните американци;
после пипалата се оттеглят от въздуха над нас
и ние си тръгваме и се разделяме на спирката на трамвая,
и всеки сам си предъвква вечерта.
