Провеждам обществени експерименти
(денят е петък и хората са по-малко мнителни),
ресурсите ми са органични и неограничени.
Както си пия кафето в кафето,
симпатичната жена, която веднъж прочете едно мое есе,
иска да ме публикува в списание,
което е чудесно, защото и аз искам.
Пречупени през моите очи-копчета нещата са едни,
прочетени през очите на блога ми,
вече имат нюанси.
