"Ъбитурйенскътъ" треска вече започна,
глупави хлапета излизат от колите в движение,
крещят и надуват клаксоните,
и това само докато пийнат и утихнат;
и тази година не ми се разминава,
въпреки повтаряното като мантра "дано!"
получавам покана за бал;
обикалям да търся подарък,
избирам хубава книга,
но не я купувам,
поводът изисква глупав парфюм.
Вечерта, след като затворят магазините,
хапвам черен хляб и зелена салата,
паля цигара и се наслаждавам на настъпилата тишина.
