Той идва и ми носи кутия тютюн,
в която е сложил сушени ябълки и ванилия,
за да мирише тютюнът така,
че ако някоя сутрин забравя
отново да се влюбя в него,
да ми спомни...
Дъхът му минава по тялото,
а глината изсъхва по ръцете,
защото устните му не могат да избягат.
На другата сутрин го гледам
как тича в парка заедно с кучето на Деница
и е точно толкова мое момче,
за колкото сме се договорили
нощем.
