Дневниците ми звучат като поезия,
поезията ми звучи като дневници
на някой много болен мозък,
това аз ли съм?
Аз съм, няма кой друг да е
в началото на поредното пътуване
към Варна, към една къща, към себе си...
В багажника на колата
яйцата потракват,
козунаците миришат
на гнусен Християнски празник,
ебаси.
