Снощи спах. Спах много.
От много време насам.
Сънувах малко.
Но цветно.
Сутринта медитирах.
Докато се визуализирах на хамак,
на някакво зелено и готино място
с много вода,
паднах от хамака.
Днес ще уча италиански и ще чакам:
Иван да дойде;
някой да се обади;
да получа една снимка по мейла;
да се видя с приятели.
Понякога чакането си струва.
